1 мая 2016 г., 00:31

Сърца за изтръгване

531 0 3

Не са били затръшнати врати,

не са се чули крясъци,

не са се чупили сърца,

прозорци и огледала,

не са ни слушали съседите,

не са се хвърляли обидни думи,

тежащи като камъни в душата,

не са отлитали и гълъбите

от перваза.

След нас останаха

само полукръгчета по масата

от отдавна забравени чаши.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много впечатляващо!
  • Хареса ми.
    Текста има силен драматургичен заряд. Оставяш въображението на читателя да работи... Помисли за края. И така е добре, но можеш да го пипнеш леко. Края на стиха е всъщност началото на " читателското разследване". Кого има предвид лирическата като казва "нас" ? Колко са чашите? Пиянска свада или любовна драма?
    Възможно е умишлено да не искаш да разкриваш това Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение и послание!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...