22 oct 2005, 12:05

Сърце

  Poesía
1.1K 0 4
Надеждата в мене се скри
от хорските думи дълбоко.
Сърцето да топли,
да не е само,
изстрада то толкова много.
И колко е малко ...
а как го боли...?
Не може да вика..,
да моли...
Не ще се намери и някой, дори
в дланта си за миг да го сгрее.
Разкъсано, тихо в гръдта ми тъжи
и кървави сълзи пролива.
Приятелю, спри!
Подай му мечти!
И вечно за теб ще се бори.
Не ще те измами,,но само помни,
болеше го толкова много.
Парченцата малки едва залепи,
не го наранявай отново!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...