Сърце
от хорските думи дълбоко.
Сърцето да топли,
да не е само,
изстрада то толкова много.
И колко е малко ...
а как го боли...?
Не може да вика..,
да моли...
Не ще се намери и някой, дори
в дланта си за миг да го сгрее.
Разкъсано, тихо в гръдта ми тъжи
и кървави сълзи пролива.
Приятелю, спри!
Подай му мечти!
И вечно за теб ще се бори.
Не ще те измами,,но само помни,
болеше го толкова много.
Парченцата малки едва залепи,
не го наранявай отново!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Йотова Всички права запазени