Oct 22, 2005, 12:05 PM

Сърце 

  Poetry
847 0 4
Надеждата в мене се скри
от хорските думи дълбоко.
Сърцето да топли,
да не е само,
изстрада то толкова много.
И колко е малко ...
а как го боли...?
Не може да вика..,
да моли...
Не ще се намери и някой, дори
в дланта си за миг да го сгрее.
Разкъсано, тихо в гръдта ми тъжи
и кървави сълзи пролива.
Приятелю, спри!
Подай му мечти!
И вечно за теб ще се бори.
Не ще те измами,,но само помни,
болеше го толкова много.
Парченцата малки едва залепи,
не го наранявай отново!

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??