22 окт. 2005 г., 12:05

Сърце

1.1K 0 4
Надеждата в мене се скри
от хорските думи дълбоко.
Сърцето да топли,
да не е само,
изстрада то толкова много.
И колко е малко ...
а как го боли...?
Не може да вика..,
да моли...
Не ще се намери и някой, дори
в дланта си за миг да го сгрее.
Разкъсано, тихо в гръдта ми тъжи
и кървави сълзи пролива.
Приятелю, спри!
Подай му мечти!
И вечно за теб ще се бори.
Не ще те измами,,но само помни,
болеше го толкова много.
Парченцата малки едва залепи,
не го наранявай отново!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...