1 nov 2024, 11:38

Сърце

515 2 0

Спри, сърце! Недей ми говори!

Зная вече всички твои тайни!

Даже и гласът ти да мълчи,

чувам те по начини незнайни.

 

Неспокойна правиш ми нощта,

със вълнения изпълваш дните,

а когато пазя ти нарочно тишина,

ти чертаеш смело пътя на мечтите.

 

Остаряло си от свойте чувства,

мъдростта във себе си побрало.

Опит трупаш в тайните изкуства

от отломки да градиш начало.

 

Говори, сърце! Недей да спираш!

Нека да изглеждам луда или дива!

Знам, че истината винаги намираш

и ме караш да се чувствам жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...