Спри, сърце! Недей ми говори!

Зная вече всички твои тайни!

Даже и гласът ти да мълчи,

чувам те по начини незнайни.

Неспокойна правиш ми нощта,

със вълнения изпълваш дните,

а когато пазя ти нарочно тишина,

ти чертаеш смело пътя на мечтите.

Остаряло си от свойте чувства,

мъдростта във себе си побрало.

Опит трупаш в тайните изкуства

от отломки да градиш начало.

Говори, сърце! Недей да спираш!

Нека да изглеждам луда или дива!

Знам, че истината винаги намираш

и ме караш да се чувствам жива.