Сърце
Спри, сърце! Недей ми говори!
Зная вече всички твои тайни!
Даже и гласът ти да мълчи,
чувам те по начини незнайни.
Неспокойна правиш ми нощта,
със вълнения изпълваш дните,
а когато пазя ти нарочно тишина,
ти чертаеш смело пътя на мечтите.
Остаряло си от свойте чувства,
мъдростта във себе си побрало.
Опит трупаш в тайните изкуства
от отломки да градиш начало.
Говори, сърце! Недей да спираш!
Нека да изглеждам луда или дива!
Знам, че истината винаги намираш
и ме караш да се чувствам жива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Петкова Все права защищены
