19 oct 2008, 21:54

Сърце 

  Poesía
580 0 4
 

Посивя денят ми преди пладне

и слънцето запари през мъгли

очите ми от болката заспали

в съня ми диреха следи...

до извора с мъдрост да застанат,

грешките ми неусетно да поправят,

но посивя сънят и той от грешки

и черно се разливаше зловещо,

като слепец по усета разбрах,

че над всичко сърцето има власт

И оттогава му се доверих...

Денят като дете ми се усмихна,

нежност бликна като стих,

в очите пеперуди нежно пърхат,

сърцето ми не могат да объркат. 

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??