Сърце
Сърце
Вехти чувства, пресъхнали извори
и пътеки грешни, изоставяни.
Вечери, настъпващи по призори,
утрини от тъмнина удавяни.
Вехти чувства – кърпени-прекърпени,
но сърцето пази ги прилежно.
И подрусва - спомени одърпани,
окъсели трепети, надежди...
Приютява всички огорчения,
в задния му двор току-изтървани.
Къта то, държи на съхранение
страхове и истини отхвърляни,
подлости, до бяло изварявани,
радости, от чер катран пропити...
Носи ги сърцето, изтърпява ги.
И за нищо пустото не пита.
На покорство пълно е възпитано -
няма недоволства и въпроси.
Ала всъщност и от нас по-хитро е -
цял живот в гърдите си го носим!
1997г., 12 януари
из "Ванилено небе"
Вехти чувства, пресъхнали извори
и пътеки грешни, изоставяни.
Вечери, настъпващи по призори,
утрини от тъмнина удавяни.
Вехти чувства – кърпени-прекърпени,
но сърцето пази ги прилежно.
И подрусва - спомени одърпани,
окъсели трепети, надежди...
Приютява всички огорчения,
в задния му двор току-изтървани.
Къта то, държи на съхранение
страхове и истини отхвърляни,
подлости, до бяло изварявани,
радости, от чер катран пропити...
Носи ги сърцето, изтърпява ги.
И за нищо пустото не пита.
На покорство пълно е възпитано -
няма недоволства и въпроси.
Ала всъщност и от нас по-хитро е -
цял живот в гърдите си го носим!
1997г., 12 януари
из "Ванилено небе"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Белчева Todos los derechos reservados
