ladydream77hush (Милена Белчева)
53 67
16.01.2008 г., 21:09 ч.

Сърце 

  Поезия » Друга
694 0 7
Сърце


Вехти чувства, пресъхнали извори
и пътеки грешни, изоставяни.
Вечери, настъпващи по призори,
утрини от тъмнина удавяни.
Вехти чувства – кърпени-прекърпени,
но сърцето пази ги прилежно.
И подрусва - спомени одърпани,
окъсели трепети, надежди...
Приютява всички огорчения,
в задния му двор току-изтървани.
Къта то, държи на съхранение
страхове и истини отхвърляни,
подлости, до бяло изварявани,
радости, от чер катран пропити...
Носи ги сърцето, изтърпява ги.

И за нищо пустото не пита.

На покорство пълно е възпитано -
няма недоволства и въпроси.
Ала всъщност и от нас по-хитро е -
цял живот в гърдите си го носим!


1997г., 12 януари

из "Ванилено небе"

© Милена Белчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??