ladydream77hush (Милена Белчева)
53 67
Jan 16, 2008, 9:09 PM

Сърце 

  Poetry » Other
638 0 7
Сърце


Вехти чувства, пресъхнали извори
и пътеки грешни, изоставяни.
Вечери, настъпващи по призори,
утрини от тъмнина удавяни.
Вехти чувства – кърпени-прекърпени,
но сърцето пази ги прилежно.
И подрусва - спомени одърпани,
окъсели трепети, надежди...
Приютява всички огорчения,
в задния му двор току-изтървани.
Къта то, държи на съхранение
страхове и истини отхвърляни,
подлости, до бяло изварявани,
радости, от чер катран пропити...
Носи ги сърцето, изтърпява ги.

И за нищо пустото не пита.

На покорство пълно е възпитано -
няма недоволства и въпроси.
Ала всъщност и от нас по-хитро е -
цял живот в гърдите си го носим!


1997г., 12 януари

из "Ванилено небе"

© Милена Белчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??