Сърце
Разкрепостена младост, шепот тих.
Вървейки в сън безкраен, тунелът шепти:
„Подарявам ти аз тоя стих,
подарявам го аз на душата, дето хрипти.
В мрак обгърнатa, тя обърна се и изчезна.
От небосвода черен тя сякаш слезна.
Като ангел безумно красив извиси се пред мен,
и ето – сън по-хубав от пролетен ден.”
Шепти непознатият глас
и невидим разказва
как обича в захлас ...