13.07.2010 г., 10:42

Сърце

766 0 0

Сърце

Разкрепостена младост, шепот тих.

Вървейки в сън безкраен, тунелът шепти:

„Подарявам ти аз тоя стих,

подарявам го аз на душата, дето хрипти.

В мрак обгърнатa, тя обърна се и изчезна.

От небосвода черен тя сякаш слезна.

Като ангел безумно красив извиси се пред мен,

и ето – сън по-хубав от пролетен ден.”

Шепти непознатият глас

и невидим разказва

как обича в захлас

нея с нейните безпокойства.

Тревожи я мрачният взор на новото утро,

тревожи я старият свят в новия ден.

И с поглед безскрупулен остро

огледа тя града безвъзмезден.

Крачи тя бавно през белите преспи,

крачи и пее своята песен.

Отива си дъждовната есен,

и зимата безнадеждно зъби впи.

Царува тя редом с хаоса в ръка

и горда разпръсва снежна белота.

Безмълвни слова изпълват тъжната дъга,

искряща красота вижда в леда тя.

„Замръзни!” – изкрещя на своето сърце,

което отчаяно се бореше да забие леко като перце.

Но, уви, не позволяваше тя чувства да завладеят й ума

и забраняваше му с тая дума.

Болеше я, откакто срещна него,

и мразеше всекиго.

Не успя да го спре

и сега няма на кой да се опре.

И тук историята моя свършва,

защото разбра, читателю, ти,

че животът вратата затръшва

и оставаш сам, уви.

Обичаше тя, ала не може сега,

обичаше него, ала сама е в прегръдката на мрака...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...