15 sept 2011, 20:58

Сърце 

  Poesía » Otra
1085 0 22
Сърце
Сърцето си да спра не мога,
то ударите отредени отброява,
в радост и нечакана тревога
изгаря бавно в чувствена жарава.
Вярно на забързания ритъм,
преследва теб по невидими следи,
ехото му следвам и се скитам
в пространствата на старите мечти.
Често босоного то се връща
и при песента на вишневи градини,
светът тогава беше бащината къща, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??