ZAPP (Запрян Колев)
141 2346
Sep 15, 2011, 8:58 PM

Сърце 

  Poetry » Other
1038 0 22

                 Сърце

 

 

Сърцето си да спра не мога,

то ударите отредени отброява,

в радост и нечакана тревога

изгаря бавно в чувствена жарава.

 

Вярно на забързания ритъм,

преследва теб по невидими следи,

ехото му следвам и се скитам

в пространствата на старите мечти.           

 

Често босоного то се връща     

и при песента на вишневи градини,

светът тогава беше бащината къща,

а кълновете златни - идните години.

 

После неусетно всичко посивя...

не, не, навън си беше както и сега,

просто във душите времето довя  

неизбежна мъдрост и повечко тъга.

 

Къща и градини са отдавна спомен,                 

единствено реални сега сме аз и ти,

сърцето още търси призрака бездомен     

на онези безвъзвратно отлетяли дни.

 

Аз знам, то няма да се предаде,

неподвластно на практичните съвети,

ще поиска завинаги да спре,

щом и моята измяна някога усети.   

© Запрян Колев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??