4 jun 2009, 20:04

Сърце 

  Poesía
489 0 2

Когато пристигне нощта

и спусне черно наметало,

си давам сметка как в пещта

сърцето днес ми е горяло.

 

От болка, нежност, самота,

то нажежило се до бяло,

отвори дупка празнота -

като място прогоряло.

 

В забързания ритъм див

какво ли днес не е видяло?

Но въпреки живота сив -

напук - то пак е оцеляло.

© Латинка Къртева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Като цяло произведението е върховно, но последните думички направо ме накараха да настръхна!Браво!
  • Всекидневна е борбата ни в този живот.Понякога се чудя,как оцеляваме.Хубав стих!Прегръдка от мен!
Propuestas
: ??:??