Когато пристигне нощта
и спусне черно наметало,
си давам сметка как в пещта
сърцето днес ми е горяло.
От болка, нежност, самота,
то нажежило се до бяло,
отвори дупка празнота -
като място прогоряло.
В забързания ритъм див
какво ли днес не е видяло?
Но въпреки живота сив -
напук - то пак е оцеляло.
© Латинка Къртева All rights reserved.