4.06.2009 г., 20:04 ч.

Сърце 

  Поезия
490 0 2

Когато пристигне нощта

и спусне черно наметало,

си давам сметка как в пещта

сърцето днес ми е горяло.

 

От болка, нежност, самота,

то нажежило се до бяло,

отвори дупка празнота -

като място прогоряло.

 

В забързания ритъм див

какво ли днес не е видяло?

Но въпреки живота сив -

напук - то пак е оцеляло.

© Латинка Къртева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като цяло произведението е върховно, но последните думички направо ме накараха да настръхна!Браво!
  • Всекидневна е борбата ни в този живот.Понякога се чудя,как оцеляваме.Хубав стих!Прегръдка от мен!
Предложения
: ??:??