4.06.2009 г., 20:04

Сърце

Поезия

588 0 2

Когато пристигне нощта

и спусне черно наметало,

си давам сметка как в пещта

сърцето днес ми е горяло.

От болка, нежност, самота,

то нажежило се до бяло,

отвори дупка празнота -

като място прогоряло.

В забързания ритъм див

какво ли днес не е видяло?

Но въпреки живота сив -

напук - то пак е оцеляло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vegaboy (Цецо Йошев)

Като цяло произведението е върховно, но последните думички направо ме накараха да настръхна!Браво!

2011-02-05T21:53:48+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Всекидневна е борбата ни в този живот.Понякога се чудя,как оцеляваме.Хубав стих!Прегръдка от мен!

2009-06-05T08:33:17+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0