4.06.2009 г., 20:04 ч.
Сърце
Когато пристигне нощта
и спусне черно наметало,
си давам сметка как в пещта
сърцето днес ми е горяло.
От болка, нежност, самота,
то нажежило се до бяло,
отвори дупка празнота -
като място прогоряло.
В забързания ритъм див
какво ли днес не е видяло?
Но въпреки живота сив -
напук - то пак е оцеляло.
и спусне черно наметало,
си давам сметка как в пещта
сърцето днес ми е горяло.
От болка, нежност, самота,
то нажежило се до бяло,
отвори дупка празнота -
като място прогоряло.
В забързания ритъм див
какво ли днес не е видяло?
Но въпреки живота сив -
напук - то пак е оцеляло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Латинка Къртева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
