4 июн. 2009 г., 20:04

Сърце 

  Поэзия
510 0 2
Когато пристигне нощта
и спусне черно наметало,
си давам сметка как в пещта
сърцето днес ми е горяло.
От болка, нежност, самота,
то нажежило се до бяло,
отвори дупка празнота -
като място прогоряло.
В забързания ритъм див
какво ли днес не е видяло?
Но въпреки живота сив -
напук - то пак е оцеляло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка Къртева Все права защищены

Предложения
: ??:??