24 ene 2010, 18:15

Сърце без кръв

  Poesía » Otra
893 0 1

Какво направих и какво сгреших?

 

Сърце без кръв никога и никого не обича.

Въпросът дали обича и себе си,

мойта памет винаги към теб ме отвлича

и ме кара да питам пак – къде си?

 

Питам и търся денем и нощем в тъмнината

къде си се скрила, в коя дупка попадна.

Търся по полетата – търся и по планината

сърце без кръв – любовта е жадна.

 

Такава любов няма да е вечна,

фалшивата любов – любов не става,

а истинската, пълнокръвна любов е далечна

и тя не е кратка, тя продължава и продължава.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...