24.01.2010 г., 18:15

Сърце без кръв

889 0 1

Какво направих и какво сгреших?

 

Сърце без кръв никога и никого не обича.

Въпросът дали обича и себе си,

мойта памет винаги към теб ме отвлича

и ме кара да питам пак – къде си?

 

Питам и търся денем и нощем в тъмнината

къде си се скрила, в коя дупка попадна.

Търся по полетата – търся и по планината

сърце без кръв – любовта е жадна.

 

Такава любов няма да е вечна,

фалшивата любов – любов не става,

а истинската, пълнокръвна любов е далечна

и тя не е кратка, тя продължава и продължава.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...