Какво направих и какво сгреших?
Сърце без кръв никога и никого не обича.
Въпросът дали обича и себе си,
мойта памет винаги към теб ме отвлича
и ме кара да питам пак – къде си?
Питам и търся денем и нощем в тъмнината
къде си се скрила, в коя дупка попадна.
Търся по полетата – търся и по планината
сърце без кръв – любовта е жадна.
Такава любов няма да е вечна,
фалшивата любов – любов не става,
а истинската, пълнокръвна любов е далечна
и тя не е кратка, тя продължава и продължава.
© Никица Христов Все права защищены