24 янв. 2010 г., 18:15

Сърце без кръв

896 0 1

Какво направих и какво сгреших?

 

Сърце без кръв никога и никого не обича.

Въпросът дали обича и себе си,

мойта памет винаги към теб ме отвлича

и ме кара да питам пак – къде си?

 

Питам и търся денем и нощем в тъмнината

къде си се скрила, в коя дупка попадна.

Търся по полетата – търся и по планината

сърце без кръв – любовта е жадна.

 

Такава любов няма да е вечна,

фалшивата любов – любов не става,

а истинската, пълнокръвна любов е далечна

и тя не е кратка, тя продължава и продължава.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...