Не искам да те бях срещнала,
но как ли щях да искам друг.
Да не бях очите си излъгала
теб да чакат, оплетени в смут...
Да бях оставила горчилката
делна да разнищи любовта,
и зората делнична-залязваща,
нашата попътна люлка - нямата.
Че сърцето, с отстрие забито,
колко дълго може да живее?
Вчера ме болеше и умирах,
изпепелена от ужасен пламък,
и изтръпна "мускулът" в мене,
сърцето вече късче похабено!
Всяка прилика с авторката е напълно случайна :)
© Дива Самодива Todos los derechos reservados