Не искам да те бях срещнала,

но как ли щях да искам друг.

Да не бях очите си излъгала

теб да чакат, оплетени в смут...

Да бях оставила горчилката

делна да разнищи любовта,

и зората делнична-залязваща,

нашата попътна люлка - нямата.

Че сърцето, с отстрие забито,

колко дълго може да живее?

Вчера ме болеше и умирах,

изпепелена от ужасен пламък,

и изтръпна "мускулът" в мене,

сърцето вече късче похабено!

Всяка прилика с авторката е напълно случайна :)