3 nov 2011, 11:12  

Сърце и разум

1.4K 0 10

 

 

За раздяла…

време настъпи.

Болката, тя…

кога ще отстъпи.

 

Разумът казва -

друго не може.

Сърцето иска

пак да отложи.

 

Отлагахме дълго,

бях ли щастлива.

Повече болка -

останах без сила.

 

Разумът казва -

стига, не трябва.

Нека си иде,

щом не те радва.

 

Сърце, разум...

какво да ги правя.

Те ме разпъват,

съдбата решава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вечната борба между сърце и разум! Поздрави за хубавия стих!
  • Да, съдбата решава!
  • Изтерзано,Борба!Поздрав!
  • Много си права!
    Който го е преживял знае, колко се лута човек между вика на сърцето и шепота на разума, и как го заглушава...но съдба или предреченост не зная, какво е точно, но нещо се намесва с една кратка телеграма, да опазиш себе си за нов живот!
  • Вечен двубой.
    Хубав стих!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...