3 нояб. 2011 г., 11:12  

Сърце и разум

1.4K 0 10

 

 

За раздяла…

време настъпи.

Болката, тя…

кога ще отстъпи.

 

Разумът казва -

друго не може.

Сърцето иска

пак да отложи.

 

Отлагахме дълго,

бях ли щастлива.

Повече болка -

останах без сила.

 

Разумът казва -

стига, не трябва.

Нека си иде,

щом не те радва.

 

Сърце, разум...

какво да ги правя.

Те ме разпъват,

съдбата решава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вечната борба между сърце и разум! Поздрави за хубавия стих!
  • Да, съдбата решава!
  • Изтерзано,Борба!Поздрав!
  • Много си права!
    Който го е преживял знае, колко се лута човек между вика на сърцето и шепота на разума, и как го заглушава...но съдба или предреченост не зная, какво е точно, но нещо се намесва с една кратка телеграма, да опазиш себе си за нов живот!
  • Вечен двубой.
    Хубав стих!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...