Nov 3, 2011, 11:12 AM  

Сърце и разум

  Poetry » Love
1.4K 0 10

 

 

За раздяла…

време настъпи.

Болката, тя…

кога ще отстъпи.

 

Разумът казва -

друго не може.

Сърцето иска

пак да отложи.

 

Отлагахме дълго,

бях ли щастлива.

Повече болка -

останах без сила.

 

Разумът казва -

стига, не трябва.

Нека си иде,

щом не те радва.

 

Сърце, разум...

какво да ги правя.

Те ме разпъват,

съдбата решава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вечната борба между сърце и разум! Поздрави за хубавия стих!
  • Да, съдбата решава!
  • Изтерзано,Борба!Поздрав!
  • Много си права!
    Който го е преживял знае, колко се лута човек между вика на сърцето и шепота на разума, и как го заглушава...но съдба или предреченост не зная, какво е точно, но нещо се намесва с една кратка телеграма, да опазиш себе си за нов живот!
  • Вечен двубой.
    Хубав стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...