За раздяла…
време настъпи.
Болката, тя…
кога ще отстъпи.
Разумът казва -
друго не може.
Сърцето иска
пак да отложи.
Отлагахме дълго,
бях ли щастлива.
Повече болка -
останах без сила.
Разумът казва -
стига, не трябва.
Нека си иде,
щом не те радва.
Сърце, разум...
какво да ги правя.
Те ме разпъват,
съдбата решава.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
