12 jul 2009, 17:39

Сърце мое

1.3K 0 3

Сърце човешко,

сърце тревожно,

сърце ранимо

и така сложно.

 

Когато някой те рани,

започваш да кървиш,

но искрата щом усетиш -

с пълна сила ти туптиш.

 

Сърце любящо и наивно -

кога в капаните ще спреш да падаш?!
Как да те предпазя и как да те науча

ти от болката на ада да не страдаш?!

 

Коварно трябва ти да бъдеш.

Да те направя властно искам аз.

Нека в живота спреш да губиш,

но и покажи що е да любиш в тоз час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...