Сърце човешко,
сърце тревожно,
сърце ранимо
и така сложно.
Когато някой те рани,
започваш да кървиш,
но искрата щом усетиш -
с пълна сила ти туптиш.
Сърце любящо и наивно -
кога в капаните ще спреш да падаш?!
Как да те предпазя и как да те науча
ти от болката на ада да не страдаш?!
Коварно трябва ти да бъдеш.
Да те направя властно искам аз.
Нека в живота спреш да губиш,
но и покажи що е да любиш в тоз час.
© Александра Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
