Сърце човешко,
сърце тревожно,
сърце ранимо
и така сложно.
Когато някой те рани,
започваш да кървиш,
но искрата щом усетиш -
с пълна сила ти туптиш.
Сърце любящо и наивно -
кога в капаните ще спреш да падаш?!
Как да те предпазя и как да те науча
ти от болката на ада да не страдаш?!
Коварно трябва ти да бъдеш.
Да те направя властно искам аз.
Нека в живота спреш да губиш,
но и покажи що е да любиш в тоз час.
© Александра Василева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
