12 июл. 2009 г., 17:39

Сърце мое

1.3K 0 3

Сърце човешко,

сърце тревожно,

сърце ранимо

и така сложно.

 

Когато някой те рани,

започваш да кървиш,

но искрата щом усетиш -

с пълна сила ти туптиш.

 

Сърце любящо и наивно -

кога в капаните ще спреш да падаш?!
Как да те предпазя и как да те науча

ти от болката на ада да не страдаш?!

 

Коварно трябва ти да бъдеш.

Да те направя властно искам аз.

Нека в живота спреш да губиш,

но и покажи що е да любиш в тоз час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...