Desert_rose (Александра Василева) Desert_rose (Александра Василева)
50
12 июл. 2009 г., 17:39

Сърце мое

1.3K 0 3

Сърце човешко,

сърце тревожно,

сърце ранимо

и така сложно.

 

Когато някой те рани,

започваш да кървиш,

но искрата щом усетиш -

с пълна сила ти туптиш.

 

Сърце любящо и наивно -

кога в капаните ще спреш да падаш?!
Как да те предпазя и как да те науча

ти от болката на ада да не страдаш?!

 

Коварно трябва ти да бъдеш.

Да те направя властно искам аз.

Нека в живота спреш да губиш,

но и покажи що е да любиш в тоз час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0