12 июл. 2009 г., 17:39

Сърце мое

1.3K 0 3

Сърце човешко,

сърце тревожно,

сърце ранимо

и така сложно.

 

Когато някой те рани,

започваш да кървиш,

но искрата щом усетиш -

с пълна сила ти туптиш.

 

Сърце любящо и наивно -

кога в капаните ще спреш да падаш?!
Как да те предпазя и как да те науча

ти от болката на ада да не страдаш?!

 

Коварно трябва ти да бъдеш.

Да те направя властно искам аз.

Нека в живота спреш да губиш,

но и покажи що е да любиш в тоз час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...