12.07.2009 г., 17:39

Сърце мое

1.3K 0 3

Сърце човешко,

сърце тревожно,

сърце ранимо

и така сложно.

 

Когато някой те рани,

започваш да кървиш,

но искрата щом усетиш -

с пълна сила ти туптиш.

 

Сърце любящо и наивно -

кога в капаните ще спреш да падаш?!
Как да те предпазя и как да те науча

ти от болката на ада да не страдаш?!

 

Коварно трябва ти да бъдеш.

Да те направя властно искам аз.

Нека в живота спреш да губиш,

но и покажи що е да любиш в тоз час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...