15 dic 2017, 2:27

Сърце с криле

  Poesía
1.2K 2 3

Сменят се сезони, минават часове,

а във мен живее душата на дете.

През живота мина ми какво ли не,

но моето сърце не пречупи своите криле.

 

Летяхме с него до различни светове.

Там, където всички заедно, под едно небе,

живеят, смеят и обичат се...

 

Светове, така далечни, 

пълни с обич, смях и песни...

Няма гладни, бедни и самотни

и всички хора са реални и дори страхотни.

 

Но за жалост връщат ме крилата

в реалността, така позната,

където е на почит самотата...

Всеки затворен е във своя си свят,

който не е на чувства богат.

 

Свят в който царуват интрига, завист и суета.

Свят, който направи в сърцето ми пукнатина.

Истината не пречупи моите крила,

Но убива бавно вярата ми в любовта и в хората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...