27 mar 2009, 0:00

Сърце за Компас

  Poesía
1.3K 0 6

"И душата обречена с чувство
да е в ада и рая - една..."

Осъзнали доколко си струва,
всяка глътка Любов, Свобода
и горчивата чаша - "До дъно!",
инак - нова очаква ни, да...

Инак все ще остава мътилка,
щом налеем си в Нея вода,
и така - чак дордето простим си
всеки миг преживяна тъга.

Всяка неподарена въздишка,
всяко зрънце СъмНеНие в нас,
че Сме Ние - Онези, Които
си Избрахме Сърце за Компас.

 

п.с. БлагоДаря  на Дочка -

за подпалките,

с които ме опари не веднъж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ценев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хехе Партилан, очите ми станаха на палачинки като видях, че си ми писал защотото тези дни все за тебе слушам от разни хора,а ти направо си ми писал А стихчето, просто прекрасно, но няма и как иначе да е .Поздрав. Дано успееш да изчистиш Чашата и да я запазиш по-дълго време без мътилка.
  • Поздравления!
  • сочещо единствената правилна посока...

    поздравления!
  • Добре те е подпалила, явно!
    Хареса ми стиха ти!
    Поздрави!
  • Хубав стих!
    Браво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...