27 mar 2009, 0:00

Сърце за Компас

  Poesía
1.3K 0 6

"И душата обречена с чувство
да е в ада и рая - една..."

Осъзнали доколко си струва,
всяка глътка Любов, Свобода
и горчивата чаша - "До дъно!",
инак - нова очаква ни, да...

Инак все ще остава мътилка,
щом налеем си в Нея вода,
и така - чак дордето простим си
всеки миг преживяна тъга.

Всяка неподарена въздишка,
всяко зрънце СъмНеНие в нас,
че Сме Ние - Онези, Които
си Избрахме Сърце за Компас.

 

п.с. БлагоДаря  на Дочка -

за подпалките,

с които ме опари не веднъж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ценев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хехе Партилан, очите ми станаха на палачинки като видях, че си ми писал защотото тези дни все за тебе слушам от разни хора,а ти направо си ми писал А стихчето, просто прекрасно, но няма и как иначе да е .Поздрав. Дано успееш да изчистиш Чашата и да я запазиш по-дълго време без мътилка.
  • Поздравления!
  • сочещо единствената правилна посока...

    поздравления!
  • Добре те е подпалила, явно!
    Хареса ми стиха ти!
    Поздрави!
  • Хубав стих!
    Браво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....