Партилан (Кирил Ценев)
70 108
27.03.2009 г., 0:00 ч.

Сърце за Компас 

  Поезия
831 0 6

"И душата обречена с чувство
да е в ада и рая - една..."

Осъзнали доколко си струва,
всяка глътка Любов, Свобода
и горчивата чаша - "До дъно!",
инак - нова очаква ни, да...

Инак все ще остава мътилка,
щом налеем си в Нея вода,
и така - чак дордето простим си
всеки миг преживяна тъга.

Всяка неподарена въздишка,
всяко зрънце СъмНеНие в нас,
че Сме Ние - Онези, Които
си Избрахме Сърце за Компас.

 

п.с. БлагоДаря  на Дочка -

за подпалките,

с които ме опари не веднъж.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хехе Партилан, очите ми станаха на палачинки като видях, че си ми писал защотото тези дни все за тебе слушам от разни хора,а ти направо си ми писал А стихчето, просто прекрасно, но няма и как иначе да е .Поздрав. Дано успееш да изчистиш Чашата и да я запазиш по-дълго време без мътилка.
  • Поздравления!
  • сочещо единствената правилна посока...

    поздравления!
  • Добре те е подпалила, явно!
    Хареса ми стиха ти!
    Поздрави!
  • Хубав стих!
    Браво!
Предложения
: ??:??