Сърце за Компас
"И душата обречена с чувство
да е в ада и рая - една..."
Осъзнали доколко си струва,
всяка глътка Любов, Свобода
и горчивата чаша - "До дъно!",
инак - нова очаква ни, да...
Инак все ще остава мътилка,
щом налеем си в Нея вода,
и така - чак дордето простим си
всеки миг преживяна тъга.
Всяка неподарена въздишка,
всяко зрънце СъмНеНие в нас,
че Сме Ние - Онези, Които
си Избрахме Сърце за Компас.
п.с. БлагоДаря на Дочка -
за подпалките,
с които ме опари не веднъж.
© Кирил Ценев All rights reserved.
защотото тези дни все за тебе слушам от разни хора,а ти направо си ми писал 
