16 dic 2021, 6:47

Сърцето

  Poesía
510 0 5

Сърцето може ли да издържи

на толкова злорадство и омраза?

На алчност, потопила наш`те дни,

на завист със токсичност на проказа?

Ще бие знам, известно време – да,

ще свива свойте камери и жили.

И тази мощна помпа на кръвта

отвсякъде ще търси още сили.

Така ще го живее тоз живот –

понякога душа ще го погали.

А после пак изгубило и брод,

и бряг – ще среща луднали кинжали.

Накрая ще заспи във вечен сън

и няма да бушува с диви страсти.

Но трябва му любов с магичен звън –

че как да спре, недоживяло щастие!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всяко сърце съществува за да изживява щастие! Поздрави, Ина, Вики, щураче, Роси!
  • "Животът разбива понякога всички нас, но някои стават силни на счупени места." Поздравления!
  • Според мен няма по-тъжна участ от нещастливо сърце, не казвам нещастно, а именно нещастливо
  • Вечен заложник на делниците ни, вечно ощетен.
  • "Сърце – сърцето ни служи като се уплашим, да се пипнем за него дали сме живи."

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...