16 дек. 2021 г., 06:47

Сърцето 

  Поэзия
256 0 5

Сърцето може ли да издържи

на толкова злорадство и омраза?

На алчност, потопила наш`те дни,

на завист със токсичност на проказа?

Ще бие знам, известно време – да,

ще свива свойте камери и жили.

И тази мощна помпа на кръвта

отвсякъде ще търси още сили.

Така ще го живее тоз живот –

понякога душа ще го погали.

А после пак изгубило и брод,

и бряг – ще среща луднали кинжали.

Накрая ще заспи във вечен сън

и няма да бушува с диви страсти.

Но трябва му любов с магичен звън –

че как да спре, недоживяло щастие!?

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всяко сърце съществува за да изживява щастие! Поздрави, Ина, Вики, щураче, Роси!
  • "Животът разбива понякога всички нас, но някои стават силни на счупени места." Поздравления!
  • Според мен няма по-тъжна участ от нещастливо сърце, не казвам нещастно, а именно нещастливо
  • Вечен заложник на делниците ни, вечно ощетен.
  • "Сърце – сърцето ни служи като се уплашим, да се пипнем за него дали сме живи."
Предложения
: ??:??