Сърцето
Сърцето може ли да издържи
на толкова злорадство и омраза?
На алчност, потопила наш`те дни,
на завист със токсичност на проказа?
Ще бие знам, известно време – да,
ще свива свойте камери и жили.
И тази мощна помпа на кръвта
отвсякъде ще търси още сили.
Така ще го живее тоз живот –
понякога душа ще го погали.
А после пак изгубило и брод,
и бряг – ще среща луднали кинжали.
Накрая ще заспи във вечен сън
и няма да бушува с диви страсти.
Но трябва му любов с магичен звън –
че как да спре, недоживяло щастие!?
© Данаил Таков All rights reserved.
