5 jun 2007, 0:28

Сърцето

  Poesía
917 0 0
Сърцето ми е скитник,
Свил се в студа от мъка.
То си търси спътник
След цялата тази разлъка.

Сърцето ми е пълно с болка - 
Страда и стене.
Не върви в правилната посока.
Тъжи за тебе.

Сърцето ми зе теб е спомен -
Стар и изчезнал.
Сърцето ми носи товар огромен,
А ръка не си ми подал.

Сърцето ми е злато,
Потънало в мръсотия.
Тъй наивно и пряко,
А в боклука гние.

Сърцето ми, ръка протегнало към всеки,
В океана потъва.
Сърцето ми, добро вовеки,
Не може да изплува.

Сърцето ми е от лъжи зарито
Това го сполетя.
То е от болка покрито - 
Повече не може да лети.

Сърцето ми се крие в мрака
Болно, глухо и сляпо.
Сърцето ми широко любовта си чака,
Чака приятелско ято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Кацарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...