Jun 5, 2007, 12:28 AM

Сърцето

  Poetry
916 0 0
Сърцето ми е скитник,
Свил се в студа от мъка.
То си търси спътник
След цялата тази разлъка.

Сърцето ми е пълно с болка - 
Страда и стене.
Не върви в правилната посока.
Тъжи за тебе.

Сърцето ми зе теб е спомен -
Стар и изчезнал.
Сърцето ми носи товар огромен,
А ръка не си ми подал.

Сърцето ми е злато,
Потънало в мръсотия.
Тъй наивно и пряко,
А в боклука гние.

Сърцето ми, ръка протегнало към всеки,
В океана потъва.
Сърцето ми, добро вовеки,
Не може да изплува.

Сърцето ми е от лъжи зарито
Това го сполетя.
То е от болка покрито - 
Повече не може да лети.

Сърцето ми се крие в мрака
Болно, глухо и сляпо.
Сърцето ми широко любовта си чака,
Чака приятелско ято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела Кацарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....