5.06.2007 г., 0:28

Сърцето

918 0 0
Сърцето ми е скитник,
Свил се в студа от мъка.
То си търси спътник
След цялата тази разлъка.

Сърцето ми е пълно с болка - 
Страда и стене.
Не върви в правилната посока.
Тъжи за тебе.

Сърцето ми зе теб е спомен -
Стар и изчезнал.
Сърцето ми носи товар огромен,
А ръка не си ми подал.

Сърцето ми е злато,
Потънало в мръсотия.
Тъй наивно и пряко,
А в боклука гние.

Сърцето ми, ръка протегнало към всеки,
В океана потъва.
Сърцето ми, добро вовеки,
Не може да изплува.

Сърцето ми е от лъжи зарито
Това го сполетя.
То е от болка покрито - 
Повече не може да лети.

Сърцето ми се крие в мрака
Болно, глухо и сляпо.
Сърцето ми широко любовта си чака,
Чака приятелско ято.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...