28 jul 2015, 15:18

Сърцето ми да се сбогува с любовта

506 0 2

Да забравя всичко искам изведнъж
и от утре вече да не страдам и да не боли....
Да се сбогувам някак си със любовта
и да забравя завинаги всички жени!

Онези които ме нараниха жестоко,
дори онези които истински обичах....
Да им кажа "Сбогом", но никак не е лесно....
все още името им аз на сън изричам!

Да бъда щастлив и да спя спокойно,
не искам никога да страдам пак за тях!
Защото трябва да приема реалността,
че не за всички пътници си има влак....

Пожелавам им късмет на всички,
на всяка моя бивша приятелка и жена,
а за себе си, най-искрено аз се надявам....
сърцето ми завинаги да се сбогува с любовта!

 

Калоян Калинов

(27-07-2015)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах стихът ти Калояне, и то много! Усещам болката ти и искам да ти кажа, че всеки жив човек е минал през това, независимо дали е мъж или жена, и всеки иска ако е възможно да не страда повече! Но бъди сигурен, че затварянето без любов няма да те направи щастлив, а още по—самотен! Затова момче вдигни глава и отвори сърцето си...хубавото винаги предстои!
  • Доста е мрачен финалът. Надявам се никога да не се сбъдва в реалността.
    В поезията подобни финали са дори желателни. Присъединявам се към мнението ти, Калояне, че жените носят на мъжа предимно нещастие и безсмислена тъга. Затова Фаркаш Бояй - баща на откривателя на неевклидовата геометрия - Янош Бояй, споделя в лична кореспонденция с т.нар. "крал на математиката" Карл Фридрих Гаус следното: "Жената е адът, в който проклятието запраща добрия мъж!".

    Поздрав и горе главата. Млад си още. Бъди мъж - жена ще се намери!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....