28 июл. 2015 г., 15:18

Сърцето ми да се сбогува с любовта

503 0 2

Да забравя всичко искам изведнъж
и от утре вече да не страдам и да не боли....
Да се сбогувам някак си със любовта
и да забравя завинаги всички жени!

Онези които ме нараниха жестоко,
дори онези които истински обичах....
Да им кажа "Сбогом", но никак не е лесно....
все още името им аз на сън изричам!

Да бъда щастлив и да спя спокойно,
не искам никога да страдам пак за тях!
Защото трябва да приема реалността,
че не за всички пътници си има влак....

Пожелавам им късмет на всички,
на всяка моя бивша приятелка и жена,
а за себе си, най-искрено аз се надявам....
сърцето ми завинаги да се сбогува с любовта!

 

Калоян Калинов

(27-07-2015)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах стихът ти Калояне, и то много! Усещам болката ти и искам да ти кажа, че всеки жив човек е минал през това, независимо дали е мъж или жена, и всеки иска ако е възможно да не страда повече! Но бъди сигурен, че затварянето без любов няма да те направи щастлив, а още по—самотен! Затова момче вдигни глава и отвори сърцето си...хубавото винаги предстои!
  • Доста е мрачен финалът. Надявам се никога да не се сбъдва в реалността.
    В поезията подобни финали са дори желателни. Присъединявам се към мнението ти, Калояне, че жените носят на мъжа предимно нещастие и безсмислена тъга. Затова Фаркаш Бояй - баща на откривателя на неевклидовата геометрия - Янош Бояй, споделя в лична кореспонденция с т.нар. "крал на математиката" Карл Фридрих Гаус следното: "Жената е адът, в който проклятието запраща добрия мъж!".

    Поздрав и горе главата. Млад си още. Бъди мъж - жена ще се намери!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...