28.07.2015 г., 15:18

Сърцето ми да се сбогува с любовта

505 0 2

Да забравя всичко искам изведнъж
и от утре вече да не страдам и да не боли....
Да се сбогувам някак си със любовта
и да забравя завинаги всички жени!

Онези които ме нараниха жестоко,
дори онези които истински обичах....
Да им кажа "Сбогом", но никак не е лесно....
все още името им аз на сън изричам!

Да бъда щастлив и да спя спокойно,
не искам никога да страдам пак за тях!
Защото трябва да приема реалността,
че не за всички пътници си има влак....

Пожелавам им късмет на всички,
на всяка моя бивша приятелка и жена,
а за себе си, най-искрено аз се надявам....
сърцето ми завинаги да се сбогува с любовта!

 

Калоян Калинов

(27-07-2015)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах стихът ти Калояне, и то много! Усещам болката ти и искам да ти кажа, че всеки жив човек е минал през това, независимо дали е мъж или жена, и всеки иска ако е възможно да не страда повече! Но бъди сигурен, че затварянето без любов няма да те направи щастлив, а още по—самотен! Затова момче вдигни глава и отвори сърцето си...хубавото винаги предстои!
  • Доста е мрачен финалът. Надявам се никога да не се сбъдва в реалността.
    В поезията подобни финали са дори желателни. Присъединявам се към мнението ти, Калояне, че жените носят на мъжа предимно нещастие и безсмислена тъга. Затова Фаркаш Бояй - баща на откривателя на неевклидовата геометрия - Янош Бояй, споделя в лична кореспонденция с т.нар. "крал на математиката" Карл Фридрих Гаус следното: "Жената е адът, в който проклятието запраща добрия мъж!".

    Поздрав и горе главата. Млад си още. Бъди мъж - жена ще се намери!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...