3 may 2004, 20:07

Сърцето ми е като кораб

  Poesía
2.6K 0 3
Сърцето ми на кораб прилича,
тръгнал по морските вълни,
и както кораба морето обича,
така и сърцето обича теб и твойте очи.
И както буря от екипажа се посреща,
и силен дъжд и вятър неспиращ,
така сърцето ми трудностите среща,
и живее със спомена за теб неумиращ.
А когато тихо е морето,
и платната високо са извисени,
тогава с топли чуство пълно е сърцето,
и няма мисли омърсени.
Кораба в морето плава,
да търси нови хоризонти има цел,
а моето сърце и в път от лава,
отново по-този път за тебе би поел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радо Мотърников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...