3 may 2004, 20:07

Сърцето ми е като кораб

  Poesía
2.6K 0 3
Сърцето ми на кораб прилича,
тръгнал по морските вълни,
и както кораба морето обича,
така и сърцето обича теб и твойте очи.
И както буря от екипажа се посреща,
и силен дъжд и вятър неспиращ,
така сърцето ми трудностите среща,
и живее със спомена за теб неумиращ.
А когато тихо е морето,
и платната високо са извисени,
тогава с топли чуство пълно е сърцето,
и няма мисли омърсени.
Кораба в морето плава,
да търси нови хоризонти има цел,
а моето сърце и в път от лава,
отново по-този път за тебе би поел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радо Мотърников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...