3.05.2004 г., 20:07

Сърцето ми е като кораб

2.6K 0 3
Сърцето ми на кораб прилича,
тръгнал по морските вълни,
и както кораба морето обича,
така и сърцето обича теб и твойте очи.
И както буря от екипажа се посреща,
и силен дъжд и вятър неспиращ,
така сърцето ми трудностите среща,
и живее със спомена за теб неумиращ.
А когато тихо е морето,
и платната високо са извисени,
тогава с топли чуство пълно е сърцето,
и няма мисли омърсени.
Кораба в морето плава,
да търси нови хоризонти има цел,
а моето сърце и в път от лава,
отново по-този път за тебе би поел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радо Мотърников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....