3.05.2004 г., 20:07

Сърцето ми е като кораб

2.6K 0 3
Сърцето ми на кораб прилича,
тръгнал по морските вълни,
и както кораба морето обича,
така и сърцето обича теб и твойте очи.
И както буря от екипажа се посреща,
и силен дъжд и вятър неспиращ,
така сърцето ми трудностите среща,
и живее със спомена за теб неумиращ.
А когато тихо е морето,
и платната високо са извисени,
тогава с топли чуство пълно е сърцето,
и няма мисли омърсени.
Кораба в морето плава,
да търси нови хоризонти има цел,
а моето сърце и в път от лава,
отново по-този път за тебе би поел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радо Мотърников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...