13 may 2015, 20:42

Сърцето ми е спрял часовник

  Poesía » Otra
969 0 17

Сърцето ми е спрял будилник,

а вените ми, мъртви магистрали,

напразно търся ангела - закрилник...

Дали и той за мене не забрави?

 

Във черепа ми мозъка е липса

с която някак свикнах да живея...

Седя пред телевизора и ям си чипса,

отдавна съм забравил май да пея...

 

Така ми е добре, дори не страдам,

е, също... радоста съм я забравил...

Пълзя ли, няма как да падам,

човешкото отдавна съм удавил...

 

       *****

 

Сърцето ми е спрял часовник,

а аз съм кукла, със пълнеж парцален.

Пазачи нямам, но отдавна съм затворник

и уважават ме... защото съм нормален...

 

14.12.2014

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чиста депресия, излез от там, че ще те смачка. Стихчето е страхотно, това изживяваш за да го напишеш, но трябва да го надделееш.
  • Благодаря за коментарите, Калояне и Ан
  • Бих искал да кажа едно лично мнение (с цялото си уважение към теб и всичко което пишеш) ! Мисля, че този вид творби най-много ти подхождат или ако мога да бъда по-ясен най-много харесвам! Не е тайна, че каквато и тематика да хванеш определено ще направиш нещо уникално, но тези и любовните са страхотни! Поздравления отново, Георги!
  • Благодаря за отзива, Красимире.
  • Много смислено представена образна диагностика на ежедневието ни!
    Как се лекува тази тежка болест?!
    Поздрави, много добър стих!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...