13.05.2015 г., 20:42

Сърцето ми е спрял часовник

964 0 17

Сърцето ми е спрял будилник,

а вените ми, мъртви магистрали,

напразно търся ангела - закрилник...

Дали и той за мене не забрави?

 

Във черепа ми мозъка е липса

с която някак свикнах да живея...

Седя пред телевизора и ям си чипса,

отдавна съм забравил май да пея...

 

Така ми е добре, дори не страдам,

е, също... радоста съм я забравил...

Пълзя ли, няма как да падам,

човешкото отдавна съм удавил...

 

       *****

 

Сърцето ми е спрял часовник,

а аз съм кукла, със пълнеж парцален.

Пазачи нямам, но отдавна съм затворник

и уважават ме... защото съм нормален...

 

14.12.2014

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чиста депресия, излез от там, че ще те смачка. Стихчето е страхотно, това изживяваш за да го напишеш, но трябва да го надделееш.
  • Благодаря за коментарите, Калояне и Ан
  • Бих искал да кажа едно лично мнение (с цялото си уважение към теб и всичко което пишеш) ! Мисля, че този вид творби най-много ти подхождат или ако мога да бъда по-ясен най-много харесвам! Не е тайна, че каквато и тематика да хванеш определено ще направиш нещо уникално, но тези и любовните са страхотни! Поздравления отново, Георги!
  • Благодаря за отзива, Красимире.
  • Много смислено представена образна диагностика на ежедневието ни!
    Как се лекува тази тежка болест?!
    Поздрави, много добър стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...