13 мая 2015 г., 20:42

Сърцето ми е спрял часовник

970 0 17

Сърцето ми е спрял будилник,

а вените ми, мъртви магистрали,

напразно търся ангела - закрилник...

Дали и той за мене не забрави?

 

Във черепа ми мозъка е липса

с която някак свикнах да живея...

Седя пред телевизора и ям си чипса,

отдавна съм забравил май да пея...

 

Така ми е добре, дори не страдам,

е, също... радоста съм я забравил...

Пълзя ли, няма как да падам,

човешкото отдавна съм удавил...

 

       *****

 

Сърцето ми е спрял часовник,

а аз съм кукла, със пълнеж парцален.

Пазачи нямам, но отдавна съм затворник

и уважават ме... защото съм нормален...

 

14.12.2014

 

Георги Каменов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чиста депресия, излез от там, че ще те смачка. Стихчето е страхотно, това изживяваш за да го напишеш, но трябва да го надделееш.
  • Благодаря за коментарите, Калояне и Ан
  • Бих искал да кажа едно лично мнение (с цялото си уважение към теб и всичко което пишеш) ! Мисля, че този вид творби най-много ти подхождат или ако мога да бъда по-ясен най-много харесвам! Не е тайна, че каквато и тематика да хванеш определено ще направиш нещо уникално, но тези и любовните са страхотни! Поздравления отново, Георги!
  • Благодаря за отзива, Красимире.
  • Много смислено представена образна диагностика на ежедневието ни!
    Как се лекува тази тежка болест?!
    Поздрави, много добър стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...